Църквата Света Троица с часовниковата кула е един от символите на Банско. Създадена с щедри дарения, много труд и любов от банскалии, тя и до днес радва със звънката песен на своите камбани. Църквата е трикорабна псевдобазилика, направена изцяло от камък. Построена е така, че да изглежда малка, а всъщност е широка 22 м., дълга 44 м. и висока 12 м. Носят се легенди, че под самата църква и целия стар град има лабиринт от тунели за криене и бягство. Подготовката за строежа на църквата започва около 1810 г. на дарено от банскалии място в центъра на Банско, като пръв дарител е Дядо Лазко. Заради множеството ограничения за строеж на църковни храмове по време на турското робство, жителите на Банско са били принудени да прилагат не е един път дипломатически средства, за да започнат и завършат църквата. Например на големия камък над централния вход на църквата Света Троица е изобразен кръст с по един полумесец със звезда от двете му страни. Когато се изливали четирите камбани на кулата, десетилетия по-късно през 1855 г., е взето решение на тях да се изпише името на султана, отново като дипломатически ход. На няколко пъти банскалии давали всичко, с което разполагали, за да може църквата Света Троица да бъде завършена, което и става през 1835 г., а през 1850 започват да строят кулата-камбанария с часовниковия механизъм, завършена пет години по-късно. Кулата е самостоятелна постройка, висока 30 метра. Стенописите в църквата са дело на Уста Велян Огнев, четирите камбани с уникален звук - на майсторите камбанолеяри Велеганови, съвършеният часовников механизъм в кулата - на Тодор Хаджи Радонов. Над целия строеж бдял главния майстор Глигор Доюв (Уста Глигата).